2/3 от манджите на българската трапеза от внос
Искаме компенсации за краставиците. СЗО: Бактерията убиец е непозната
Дори за лятната салата българите разчитат на вносни зеленчуци.
ОГНЯНА ИЛИЕВА
03.06.2011
Две трети от храните, които българите слагат на трапезата си, са вносни или са произведени със суровини от чужбина. Това става ясно от анализ на Българската стопанска камара. За продоволствия, дошли от странство, през 2009 г. са заплатени близо 4.7 млрд. лв., са изчислили експертите, базирайки се на данни от националната статистика. В страната ни през последните години има трайна тенденция на нарастване в потреблението на стоки от внос, сочи още анализът.
Захарта и захарните изделия са изцяло произведени със суровини от внос. Причината е, че
в нашата страна вече не се произвежда цвеклова захар
и се разчита само на импорт на тръстикова. Кафето и какаото също са стоки, за които разчитаме само на внос.
70 на сто от храната, която консумираме, е вносна и не виждам като експерт никакъв вариант тази картина да се промени. Това каза председателят на Съюза на търговците на храни Александър Йоцев. Основната причина за това е фактът, че в българския износ преобладават суровини – слънчоглед и зърно, а внасяме олио, брашна и други преработени стоки. Необходимо е да изнасяме продукти с висока добавена стойност, категоричен е Йоцев. Именно те създават работни места и остават в страната повече средства. Месото и месните продукти са с най-голям дял на експорта – 84 на сто, след това се нареждат плодовете и зеленчуците, при които от странство се осигуряват 78 на сто от необходимите количества. Статистиката показва още, че две трети от рибните блюда се приготвят от вносни суровини.
Има сезонност при вноса
на пресен зарзават, уточни Йоцев. През лятото разчитаме на зеленчуци от страните членки на общността – най-вече Гърция, Испания и Полша. В късната есен, зимата и ранната пролет разчитаме на Турция, Македония и Йордания. Значителни количества говеждо месо се внасят у нас от Южна Америка, при това на доста сносни цени, каза Йоцев.
Само за пет години дялът на зеленчуците и плодовете от внос се е увеличил с около 20%, а на месото се е удвоил, сочи още анализът.
Още по темата в рубрика "Свят"
.
Искаме компенсации за краставиците
Както останалите европейски държави, така и България ще поиска компенсации за загубите на производителите на краставици, обяви вчера аграрният министър. Щетите за родните стопани все още не са ясни. ,,Най-засегната е Испания, където те достигат 200 млн. евро седмично. Освен нея обаче и другите страни в общността търпят загуби, тъй като е спаднало търсенето и потреблението на краставици", каза министърът.Въпросът с компенсациите ще бъде обсъден на 17 юни на извънреден съвет на министрите на земеделието на ЕС в Люксембург. Междувременно стана ясно, че в Русия се забранява вносът на пресни зеленчуци от всички държави в Европейския съюз заради епидемията от ешерихия коли. Прогнозите на новата реколта от пшеница са за близо 4 милиона тона, съобщи още министър Найденов. Земеделското министерство очаква по-качествена пшеница от новата реколта.
.
Агенцията по храните погна и лютеницата менте
577 проверки за лютеница менте е направила агенцията по храните след като Върховната административна прокуратура е била сезирана за наличие на фалшиви продукти у нас. Проверени са 23 предприятия за производство и 554 обекти за търговия, съхранение и дистрибуция на лютеница. Заради установените несъответствия и нарушения на законодателството е издадена една заповед за спиране и изтегляне от пазара на лютеница за вложена неразрешена добавка в продукта, има издадени два акта за нарушения на Наредбата за изисквания за етикетирането и представянето на храните; 8 предписания за отстраняване на несъответствия в технологичните документации. Шефът на Българската агенция за безопасност на храните е уведомил прокуратурата, че продължава засиленият контрол върху производителите и търговците на този традиционен хранителен продукт, потвърдиха от агенцията.
.
Мирослав Найденов: На пилето с вода да нарисуват чешмичка
Производителите да нарисуват чешмичка на етикетите с пилешко, което е натъпкано с вода. Това препоръча вчера земеделският министър Мирослав Найденов на месопроизводителите, които разчитат на подобни практики за овкусяване на мръвките. „Не е нужно да има стандарт за пилешкото”, категоричен е той. Съществува европейски регламент, който позволява при заготовка да се влагат определени разтвори, които правят месото по-вкусно и сочно. „Не може обаче да пише охладено пиле на етикета и да са го напълнили с 51% вода. От една страна ни мамят – ама най-безобразно, от друга страна – това не е чиста вода, а солеви разтвори”, възмути се министърът. На етикета ще бъде задължително да се пише, че се предлага заготовка, а не пиле, както и количеството на вкараните разтвори и тяхното процентно съдържание в месото. Министърът припомни аналогичната ситуация със сиренето, в което има вложено палмово масло – то не е забранено, но изписването на етикета е задължително. Освен това за млечните деликатеси бяха определени и друг цвят етикети, така че потребителят да се ориентира много бързо.
в мо / BgTimes.Net
Още:
Българска лютеница- менте !
*
На 31.05.2011 г. бяха оповестени фирмите, които продават пилешко месо с голямо съдържание на вода !
Няма коментари:
Публикуване на коментар