България пак на опашката

България пак на опашката

България - бедният роднина на Европа

Кои са най-богатите европейци? Кой е пострадал най-много от финансовата криза? И къде е България в новата класация на Евростат? Ето отговорите:

И по време на криза Люксембург си запазва първото място като най-богата европейска страна. Това сочи най-новото проучване на Евростат. Жителите на страната са почти два пъти и половина по-заможни от другите европейски граждани. Освен това преднината на Люксембург се е увеличила в сравнение с 2009 година.

Българите - двойно по-бедни

Статистиката сочи, че финансовата криза е засегнала най-силно ирландците и жителите на балтийските държави. Последните места в класацията на Евростат всъщност си остават запазени за едни и същи държави: България и Румъния отново са на опашката. Изследванията показват, че българите имат двойно по-малко пари в сравнение със средностатистическия европеец.

Само за джоба на люксембургци?

По време на проучванията Евростат сравнява брутния вътрешен продукт на глава от населението в 27-те страни-членки и в други европейски държави. Статистиците правят сравненията на базата на т. нар. стандарт за покупателна способност, като се приема, че средната покупателна способност е 100%. България разполага едва с 41% от средния доход на глава от населението в ЕС, измерен чрез покупателната способност. Люксембург надхвърля средните стойности с цели 168%, а Германия заема осмото място в класацията - със 116%. Челната тройка формират Люксембург, Ирландия и Холандия.

Люксембург - на върха с чужда помощ

В Турция хората разполагат с малко повече финансови средства в сравнение с българите. Но и техните възможности са около два пъти по-малки от тези на средностатистическия европеец. А ако Норвегия и Швейцария бяха в ЕС, то те щяха да заемат съответно второто и третото място в Евросъюза.

Специалистите са на мнение, че високият брутен вътрешен продукт на глава от населението в Люксембург се дължи до голяма степен на многото чужденци, които работят в страната. Те допринасят за нарастването на брутния вътрешен продукт, но не са част от населението на страната, върху броя на което се правят изчисленията.

Радио "Дойче веле" / This is Bulgaria

България - боклук държава

Провалените държави:126-о място за България

Първото място в класацията е запазено за Сомалия

За трета поредна година Сомалия оглавява годишната класация на сп. "Форин полиси" на провалилите се държави.

На втора позиция е Чад, а на трета - Судан, срещу чийто президент Омар Хасан ал-Башир е издадена заповед за арест от Международния наказателен съд.

На едни от първите места в негативната класация са също така Конго, Зимбабве и Шри Ланка, както и Афганистан, Пакистан и Ирак.

От европейските държави най-напред в класацията е Босна и Херцеговина - 60-о място, България заема 126-то място.

Раят.Снимка:HBO

Най-стабилните страни са Норвегия, Финландия и Швеция.

В класацията, която се публикува от 2005 г. насам, са включени 177 страни и рискът от крах се определя по 12 социални, икономически, политически и военни показатели.

От самото начало първите десет места се разменят между 15 държави, което показва, че рискът от крах на държавата е "хронично състояние", коментират от сп. "Форин полиси".

This is Bulgaria

:::

Какво проваля България?

В капана на упадъка

През последните години България става все "по-провалена" държава. Така поне констатира американският Индекс на провалените страни. Защо България се класира все по-зле? Отговор потърси нашата кореспондентка Соня Каникова.

Новият Индекс на провалените държави беше публикуван в началото на тази седмица от Фонда за мир във Вашингтон и сп. „Форин полиси”. Това е шестото издание на тази своеобразна класация. За втора поредна година България губи позиции. Тази година тя е 126-а сред общо 177 държави. Миналата година България беше 128-ма. В този индекс по-високото класиране отразява по-лоши резултати. Най-солидната държава съответно е 177-мата - тази година това е Норвегия.

Корупцията погубва България

В един кюп с Беларус и Косово

Добрата новина за България е, че тя не влиза в първата група на индекса, тоест в групата на най-провалените държави. Страната обаче се класира във втората по застрашеност група от общо пет възможни. В групата, в която е България, влизат 91 държави: тя е най-голямата в индекса. В нея са проблематични източноевропейски страни като Албания, Македония, Беларус, Молдова, Украйна, Сърбия, Косово, Босна и Русия.

Хърватия е успяла да се измъкне от тази втора по застрашеност група, а Черна гора се класира по-добре от членката на ЕС България. За по-точна представа за мястото на България нека споменем, че нейни съседки в индекса са Кувейт (който е преди България), Румъния и Монголия.

Авторите на т. нар. Индекс на провалените държави използват 12 социални, икономически и политически критерии, чрез които оценяват стабилността на отделните държави. По кои от тези критерии България губи позиции? С този въпрос се обърнахме към изследователя Марк Лукас, говорител на Фонда за мир относно Индекса на провалените държави. Ето неговият отговор:

„Проблемите на България по отношение на критериите, които допринасят за слабост на държавата, се дължат преди всичко на проблема с корупцията. Сама по себе си голямата корупция е достатъчна за влошаването на позицията на България в индекса. Има обаче и други причини за лошия резултат. Една от тях е спадащото доверие в правителството на България, особено от страна на ЕС; това се отнася дори за новото правителство, което дойде на власт миналата година.

Източна или западна е ориентацията на страната?

Друга причина е неспособността на кабинета да се справи с липсата на прозрачност в управлението. Това уврежда образа на държавата в очите на гражданите й и представлява проблем не само за отношенията с ЕС, но и прави проблематично изграждането на по-прозрачно, по-отговорно и по-репрезентативно правителство”, казва Марк Лукас.

Накъде гледа България?

Миналата година, след публикуването на индекса за 2009 година, България беше критикувана от сп. „Форин полиси” заради стряскащите резултати по показателя „намеса на външни политически актьори”. Конкретно се има предвид опасността от изпадане под руско политическо и икономическо влияние. Как изглежда този показател тази година? Марк Лукас:

„Външните влияния сега са разпределени доста равномерно. Рискът е, че ако България продължи да остава под нивото на европейските очаквания, за нея може да се окаже по-привлекателно да възприеме по-източна ориентация. Но не мисля, че тази опасност е реална”, казва американският изследовател.

Автор: Соня Каникова, Редактор: Даря Попова-Витцел

Радио "Дойче веле" / This is Bulgaria

Българският рай

Раят.Снимка:HBO

С парите на HBO: заснеха „Бетонни фараони” и „Хотел рай” в България

НВО Централна Европа продуцира български документални филми

За първи път в своята история HBO България /част от НВО Централна Европа/ продуцира два български документални филма, дело на АГИТПРОП. „Бетонни фараони” разказва за колоритния свят на калдарашите, а „Хотел Рай” – за трудния живот на ромите в Ямбол.

НВО България и екипът на АГИТПРОП обединиха усилия за създаване на първите български документални филми с НВО финансиране. Двете заглавия ще се излъчват премиерно по HBO през месеците май и юли.

ТВ премиерата на „Бетонни фараони” е на 6 май, четвъртък, от 21:05 часа, с повторение на 24 май, отново от 21:05 ч. Премиерата на втората българска НВО оригинална продукция, създадена от АГИТПРОП – „Хотел рай” – ще бъде на 1 юли, четвъртък, също като част от месечната рубрика на НВО за документално кино „Без цензура”.

С това първо по рода си сътрудничество с български продуценти, НВО България отчита тенденцията и желанието на зрителите у нас, като започва да инвестира в местна за региона документалистика. Първите две реализирани заглавия по този проект на НВО България – „Бетонни фараони” и „Хотел „Рай” – са вече факт и ще бъдат излъчени в рубриката “Без цензура”, където българските НВО зрители вече са гледали премиерно за ТВ екран българските документалните заглавия „Проблемът с комарите и други истории” „Георги и пеперудите” и „Коридор №8”.

„Зрителите тук харесват документални филми, които са фокусирани върху теми от ежедневието, но за които обикновено не се говори открито и лесно,” казва Стефан Даковски, Мениджър за НВО България и НВО Adria. „В България очевидно се правят качествени документални филми, които отразяват общочовешки въпроси по универсално разбираем начин и НВО с радост започна да финансира подобни продукции, които да бъдат видяни от НВО зрителя в България, Хърватия, Словения, Сърбия и Черна гора (НВО Adria)“, допълва той.

„БЕТОННИ ФАРАОНИ”

Сценарист и режисьор Йордан Тодоров

Стилът на живот и смърт при калдарашите.

Виждали ли сте чешма, от която текат вино и ракия? А къща в петнадесет цвята, съчетаваща естетиката на Древна Гърция с PVC дограма в уникалния стил роко-бароко? Плазмен телевизор под земята? Добре дошли в колоритния свят на калдарашите – общност, наброяваща не повече от 1 млн. души по целия свят.

“Бетонни фараони” е едно пътешествие сред стила на живот и традициите на една от най-затворените и интригуващи ромски групи. Филмът среща зрителите с харизматичен цигански барон и разказва за актуалните тенденции в ромските погребения. Камерата на Борис Мисирков и Георги Богданов показва подземните домове от африкански гранит, обзаведени с легла, гардероби, стереоуредби и включен мобилен телефон за директна връзка с другия свят. Философията на екзотичния ритуал един от героите на „Бетонни фараони” обяснява с калдарашкото вярване, че: „Ние живеем над земята временно, а под земята сме вечно”.

„„Бетонни фараони” е една възхвала на живота във всичките му измерения – тук и в отвъдното.”, разказва Мартичка Божилова, продуцент от АГИТПРОП.

ХОТЕЛ „РАЙ”

Сценарист и режисьор София ТЗАВЕЛЛА

Животът на ромите в Хотел „Рай”: последния социалистически опит за социализация на ромското население в Ямбол.

Младият Демир мечтае за сватба. Но бетонният цигански блок, в който живее на края на провинциален град в България, не е място за романтични начинания. Преди 25 години тук е имало всичко за един панелен социалистически рай: от паркет до домофон, мечтания ТЕЦ, улични лампи, пейки под ябълковите дървета пред входовете. Някой нарекъл мястото Хотел „Рай” и така останало. Обаче с годините блокът постепенно се променял. Паркетът изчезнал. Водата спряла. Светлините изгаснали. Днес всеки от 1 500-те обитатели на блока има план как да си върне мечтата по изгубения Рай.

Документалният филм ни предлага уникалната възможност да прекосим полето зад Хотел „Рай”, там, където небето и земята се сливат, в една история за панелна интеграция, любов, мизерия, много мечти, малко поезия и една циганска сватба.

“Бетонни фараони” ще се излъчи на 6 май и на 24 май 21.05 ч. само по HBO в България, Хърватия, Словения, Сърбия, Черна гора и Македония.

„Хотел Рай” е с НВО премиера на 1 юли

НВО и документалното кино

Основан през ноември 1972 г., HBO е най-успешният платен ТВ канал в света, подразделение на Time Warner Inc. НВО излъчва 24 часа в денонощието и е познат както с качеството и разнообразието на програмата си, така и с факта, че филмите и сериалите не се прекъсват от реклами.

В България HBO стартира през 2002 г. като част от региона на НВО Централна Европа. Понастоящем НВО предлага повече от 100 филма на месец, над 20 от които се излъчват за първи път на ТВ екран, успоредно с оригиналните НВО продукции – сериали като „Сексът и градът”, „Семейство Сопрано”, „Истинска кръв” и др., продуцирани от НВО филми и документални поредици като „Изповеди в таксито: Ню Йорк”, „В къщата на удоволствията”, „Ураганът Катрина: Реквием в 4 действия”, „Ани Лейбовиц: животът през обектив” и др.

HBO САЩ винаги е бил една крачка напред с уникалните си напредничави документални продукции. Още от създаването си през 1982 г., документалната поредицата “Америка под прикритие” (America Undercover) на практика е печелила всяка значима награда, включително ЕМИ®, Оскар® и Златен Глобус®.

Под шапката на “Америка под прикритие” влизат едни от най-култовите документални продукции като: “Дневник на политическия турист” (Diary Of A Political Tourist) – филм на режисьорката Александра Пелоси за непочтената президентска кампания на Джордж Буш, “Извън представите ни” (Indian Point: Imagining the Unimaginable) – документална продукция за ядрената централа в покрайнините на Ню Йорк, както и хитовия сериал “Изповеди в таксито” (Taxicab Confessions), излъчени по НВО в България през 2008 г.

Документалните продукции на HBO предлагат пълен спектър от реални случки, заснети от всепризнати документалисти. Силните провокиращи филми на HBO са сред най-гледаните и награждаваните в документалния жанр.

До зрителите на НВО в Централна и Източна Европа, в т.ч. българските НВО зрители, достигат и хитови документални сериали като Sexo Urbano – продукция на HBO Latino за нощния живот в най-бляскавите градове на Латинска Америка, излъчен този юли.

Отчитайки тенденцията и желанието на зрителя, HBO Централна Европа също започна да инвестира в местна за региона документалистика. Първите „отрочета” на този НВО проект – четири полски документални филма, бяха представени за първи път пред българска публика на „София филм фест“ през 2008 г. , което съвпадна и с дебюта на “Без цензура” – рубриката, в която НВО предлага на своите зрители поне едно премиерно документално заглавия всеки последен четвъртък на месеца.

През 2009 г. „Без цензура” представя на НВО зрителите в България и Адрия и други документални ТВ премиери от региона на Централна и Източна Европа като румънския „Апокалипсис на колела” през април, чешкия „Добре дошли в Северна Кореа” през май, полския „Мечтах за Африка” през юни, а сега и българския „Коридор №8” през септември.

БЕТОННИ ФАРАОНИ

ЕКИП

Сценарист и режисьор Йордан Тодоров

Оператори Борис Мисирков и Георги Богданов

Монтаж Нина Алтъпърмакова

Продуцент развитие Анна Стоева

Продуцент Мартичка Божилова, АГИТПРОП

ХОТЕЛ „РАЙ”

ЕКИП

Сценарист и режисьор София Тзавелла

Оператори Борис Мисирков и Георги Богданов

Монтаж Нина Алтъпърмакова

Продуцент развитие Анна Стоева

Продуцент Мартичка Божилова, АГИТПРОП

ãHBO, АГИТПРОП

Йордан ТОДОРОВ завършва кинокритика в НАТФИЗ. Той е съавтор на първата „Енциклопедия на българското кино” (Титра, София 1999); специалист в арт-хаус киното, кино-колекционер и професионален рисърчър. Той е един от най-добрите български журналисти с фокус върху човешки истории. Автор на два късометражни сценария и многобройни професионални статии за списание „Кино”, вестник „Демокрация”, „Литературен форум” и др. Между 2002 и 2008 г. работи в „168 часа” като автор на журналистически портрети, известен със своите неочаквани и оригинални документални истории. През 2004 г. става кореспондент на www.cinemaminima.com. От 2009 г. е рисърчър в няколко документални филмови проекта и като журналист на свободна практика пише за списанията “Max”, „L’Europeo” и „Amica”. Йордан е също така човекът зад един от най-популярните лични филмови блогове в България, http://cineaste.blogspot.com. В момента Йордан работи върху първия си пълнометражем документален проект „A.C.Stephen Confidential”, продуциран от Мартичка Божилова за ZDF/ARTE.

София ТЗАВЕЛЛА е неконвенционален телевизионен журналист, сценарист и автор на документални филми. След 5 години работа в БНТ, София е известна със своята „тънка ирония и философски, омайващ стил на професионален разказвач”. Тзавелла притежава уникален подход, който й позволява да получи достъп до проблемни истории в иначе затворени общности. Автор на многобройни изследователски репортажи за политическото предаване „Панорама”, на 1 книга и 3 документални филма, сред които „NDE или разказите за смъртта”. Отличена с награда за журналистическа обективност на Фондация Фридрих Eберт. Лауреат на различни награди, сред които Първа награда Златен Чадър (за телевизионни новини и документалистика) на Международния медиен фестивал в Албена, 2006 и Трета награда за радиопредаването „Летял ли си някога?” на Световния конкурс на Universite Radiophonique et Televisuelle Internationale, Париж 2001. През 2006 г. София е поканена от гръцкото посолство в София да представлява България на Световния конгрес на журналистите на гръцката диаспора. През 2000 г. София е програмен консултант за Balkan Express Network, Торонто. Лектор и магистър по Новогръцка филология, Телевизионна журналистика, История на Балканите и социални науки в Йонийския университет, Гърция. Тзавелла е и възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури.

Борис МИСИРКОВ и Георги БОГДАНОВ, оператори

Оператори и фотографи, основатели на Продуцентска компания АГИТПРОП и съучредители на Българско Фотографско Сдружение. От 2000 г. са кинооператори и независими продуценти. Оператори на носителя на „Сребърен вълк” «Георги и пеперудите», на «Проблемът с комарите и други истории» с премиера в Кан 2007 и награда „Гриърсън” за най-добър документален филм от кинофестивала в Лондон, както и на «Коридор #8» – премиера на Берлинале 2008 и награда на независимото екуменическо жури. Автори на множество пълнометражни документални филми, видеа, късометражни филми и визуални кампании. Фотографи на свободна практика за водещи български и международни издания. Работите им са представяни в самостоятелни и колективни изложби на фотография и съвременно изкуство в Европа и САЩ. www.agitprop.bg, www.missirkovbogdanov.com

Продуцентът на „Бетонни фараони” Мартичка БОЖИЛОВА е продуцент в АГИТПРОП от 1999 г. Юрист, арт мениджър и богослов по образoвание, тя е завършила европейската програма за продуценти в документалното кино EURODOC 2005. Сред филмите й са международно награждаваните «Георги и пеперудите» www.georgiandthebutterflies.com, «Проблемът с комарите и други истории» www.themosquitoproblem.com и «Коридор No.8» www.corridor8.info. Тя е един от продуцентите на първия БГ филм омнибус «15» www.agitprop.bg/15. Носител е на наградата “International Trailblazer”, лансирана от Робърт Редфорд и Sundance Channel на Международния пазар за документално кино MIPDOC на фестивала в Кан през 2006 г. за креативност, новаторство, оригиналност и пробив в документалното кино. Лектор на различни европейски уъркшопове и събития в областта на документалното кино. Официален представител на Европейската документална мрежа (EDN) в България.

Продуцент развитие Анна СТОЕВА е завършила бизнес администрация и политики на ЕС. Преди да стане продуцент развите в АГИТПРОП, работи в областта на арт-мениджмънта. През 2009 г се връща от Швейцария с наградата за Най-добър международен проект за питчинг и развитие на БаКа Форум за образователни и социални медии и телевизия за документалните филми на HBO „Хотел Рай” и „Бетонни фараони”. Проектите, които Анна разработва, включват „Последните черноморски пирати и сър Норман Фостър” на Светослав Стоянов и Ваня Райнова (Награда ИДФА Форум за най-добър питчинг в Ихлава 2009), „Мистерията на българските гласове” на Щефан Швитерт и „A.C.Stephen Confidential” на Йордан Тодоров, продуциран за ZDF/ARTE. Анна ръководи българската пре-продукция, координира рисърча на герои и локации и управлява развитието на проектите.

АГИТПРОП е създадена през 1997 г. от Борис Мисирков и Георги Богданов, оператори и фотографи, за реализация на творчески проекти в областта на кино-, телевизионно и видеопроизводството.

Компанията е продуцирала множество филми, главно документални, сред които: „Георги и пеперудите” (носител на „Сребърен вълк” от IDFA), „Проблемът с комарите и други истории” (световна премиера в Кан 2007, награда „Гриърсън” за най-добър документален филм на ФФ Лондон 2007; голямата награда на Sunny Side of the Doc 2008), „Коридор No.8” (световна премиера и награда на екуменическото жури на Берлинале 2008; наградата на HBO за изгряващ талант в документалното кино на HOTDOCS 2008 – Торонто), както и „15” – първият БГ филм омнибус – 15 късометражни филма за последните 15 години от живота в България на 15 от най-известните български имена в областта на киното, театъра и съвременното изкуство.

АГИТПРОП е една от малкото независими продуцентски компании в България с трайно присъствие на европейския филмов пазар. През последните години повечето от проектите на компанията са в копродукция с водещи телевизии, сред които: Channel 4, Sundance Channel, ITVS, ARTE, RAI, CBC, SVT, YLE, NRK, HOS. АГИТПРОП е съорганизатор на проект за изграждане на независим център за подпомагане на документалисти от Балканите www.bdcwebsite.com. Компанията е продуцент на множество социални, образователни и рекламни кампании. www.agitprop.bg

http://www.ekrana.info / This is Bulgaria

Висши прокурори мачкат следователка в услуга на корумпирани ченгета - изповед във "Фейсбук"

21 Юни 2010

Мария Михайлова,Фейсбук

Мария Михайлова в студиото на бТВ. Снимка:от тв екрана

Следователката Мария Михайлова, станала известна, след като в интервю пред бТВ разкри как съдебните власти в България защитават разкрити от нея корумпирани ченгета от 6-о РПУ в София, замесени в разпространение на наркотици, пусна във “Фейсбук” подборно описание на цялата история (виж тук). От нея става ясно, че преди няколко дни зам.-главният прокурор на Върховна касационна прокуратура Първанов наредил устно на градския прокурор Кокинов да отмени заповедите си, с които следователката се възстановява на работа и й се изплащат компенсации за минало време, както е решил окончателно Върховният съд.

Пиша ви след огромно колебание и страх за живота си, за бъдещето си, както и това на децата ми. За жалост действията на работодателите ми стигнаха до там, че не мога да затворя уста и очи дори и аз, тихо чакащата правосъдието да победи през последните 4 години…

Ще ви разкажа накратко историята си. Работех като следовател в 6-о РПУ от 1995 година, работех с любов и истинско удовлетворение, макар да съм потомствен юрист и да имах много по-примамливи финансово и в комерсиален план предложения и възможности. Бях непримирим противник на наркоразпространителите, известна с това между тях и сред колегите си. През 2003 г. попаднах по петите на работещите за Антон Милтенов „Клюна“ в 6-и район. Оказа се, че има замесени полицаи от 6-о РПУ във въпросната групичка, както и че се ползва със закрилата на СДВР, поради което за да си свърша работата аз направих нечуваната „глупост“, прескочих тези полицейски нива и отидох на среща директно с началника на сектор „Наркотици“ в НСБОП.

Разказах му всичко, до което съм се добрала, показах и документално с какво разполагам и съвместно зад гърба на упоменатите по-ниски нива на МВР започнахме разследване с използване на СРС-та. След по-малко от два месеца за жалост от СДВР ни „надушиха“ и се включиха в разследването, под предтекст че работят по същия казус и може да стане втори случай „Бели брези“ (където се избиха полицаи). Направиха всичко, за да провалят деня на реализацията ни, но въпреки това успях да докажа дейността на организирана група за разпространение на наркотици в 6-и район, да вкарам в ареста важни персони от групата.

За нещастие в СРС-та изплуваха доста действащи полицаи, които помагаха, предупреждаваха и т. н. групата за акции, дела и др. Започнаха молбите до мен да потуля изплувалата мръсотия, като мизата стигна до 50 000 лв., но отказах. Благодарение на разкритото в 6-о РПУ бяха извършени коренни промени, уволнения, премествания, реподбор и други, за да прикрият двойните игри на служителите си и успяха. От тук започна моят ад. Започна преследване професионално, провокации по време на претърсвания, измислени жалби срещу мен и смешни дисциплинарки, които не доведоха доникъде. Един ден разбрах, че съм обект на разработка от „корупцията“ на БОП, че съм включена в списъка на корумпираните следователи. Направиха пътека до мен с оферти по дела, предупредиха ме много колеги и обвиняеми, че са подлагани на натиск да ми предложат пари по дело.

Не приех сериозно ситуацията, тъй като бях сигурна в себе си и не вярвах, че ще предприемат незаконни действия. Колегите ми се поизплашиха, станах неудобна и се поотдръпнаха от мен, все пак моето преследване можеше да попречи на тяхното благосъстояние. Така продължих да работя, да си гледам децата и да работя здраво по делата, които ми бяха разпределени. (При проверка ще стане ясно, че ми бяха разпределени двойно повече дела, въпреки това при правените проверки бях с най-добри резултати). Така животът продължаваше между дома ми, 6-о ТО и Герена, където ежедневно тренираше малката ми дъщеря. Летях като луда от дома към работата, от работата към залата на детето и обратно да прибера голямата от отдалеченото й училище и се прибирах вечер като пребита, така до следващия ден, когато търчането ми на самотна, работеща майка продължаваше.

До една петъчна вечер на 03.02.2006 г. Когато подбрах децата и се прибрахме у дома. На площадката пред входната ми врата, както бях по халат и пантофи, бях нападната и пребита от лице без отличителни знаци, за което разбрах, че е полицай, чак след като свърши с явно удоволствие поставената му задача. Беше извършена показна акция с автоматите, качулките и т.н. и бях обвинена в разпространение и употреба на наркотици от служители на НСБОП, но не отдел „Наркотици“, както би било редно и резонно, а от отдел “Корупция“. Един от „посветените“ не се сдържа и ме уведоми на ушенце защо е така, защото много съм знаела, много съм била велика и пари не съм искала, но сега съм щяла да видя с кого се заигравам. За жалост видях…

Не зная защо намесиха дечицата ми, разбиха им психиката, накараха ги да чувстват вина за това, което ме сполетя. Нямаше претърсване в дома ми, както каза въпросният „посветен“, те си носеха това, което им трябва, макар да изгубиха едната от дозичките, като я търсиха час и половина и се наложи да продължат без нея, да преправят готовите обвинения. Не зная също защо не навряха тези дозички в моя халат, а ги навряха в джобчето на панталона на малкото ми, тогава 10-годишно момиченце, като го тормозиха повече от час затворено в стаята с една червенокоса чума да каже, че топченцата са на майка й. Все се ядосвам, че детето ми е инатливо и прекалено свободолюбиво, но точно тези качества не им позволиха да я сломят.Това й коства много, първата нощ дори се напишка детето, не спираше да повтаря „мамо прости ми“, да се чувства виновно за моето положение и състояние.

Няма смисъл да пояснявам, че това остави огромни дири в крехката й душа и в развитието й. Голямата ми дъщеря, която беше непълнолетна тогава, я заплашваха, че е наказателно отговорна и може нещо да се намери и в нея, блъскаха я, обиждаха я пред мен и пред поемните лица, които останаха ужасени и възмутени. Няма да ви изненадам като споделя, че тя мрази полицаите, като види такъв изпитва дива ярост и ненавист, съпроводени със страх да не й навредят. Все пак я дебнаха месеци след случая и дори се наложи да сменим училището, тъй като се страхуваше да излиза сама, да ме оставя сама и т.н. Успехът й рязко спадна, не можеше да се съсредоточи и да учи, все пак на плещите й се стовариха непосилни за възрастта и психиката й проблеми, вместо злободневните пубертетски неволи.

Да не разтакавам с ужасните години, които преживяхме, здравословните проблеми, това че дори къдравата ми по рождение коса се изправи изцяло, това че през тези 4 години останах с две деца без стотинка доход, защото спрямо мен беше взета дисциплинарна мярка „временно отстранена от длъжност“.

Много обидно беше това, че на първото заседание ме чакаше тълпа от журналисти, тв гърмеше от сутринта как тръгва делото срещу наркоманката следователка и т.н. В момента, в който експертите защитиха шесторните си експертизи, с които доказаха, че не съм наркоманка, интересът към мен секна мигом. Защо никой не се запита щом не съм зависима, защо беше всичко това, откъде са тези три дозички и купищата въпроси, които изплуват? Забравиха ме медиите, но враговете ми не. Това, че делото тръгна в нежелана за тях посока, ги амбицира и това доведе очакваните събития след себе си. От касата в кабинета ми, който беше превърнат в склад и зееше по цял ден, изчезнаха веществени доказателства - пари, при това само тези, които бяха описани по номера. Макар да се доказа, че моят ключ от касата не е оригинален, макар екс заместник-министърът на правосъдието Бонгалов да заяви, че оригиналът е в деловодството, бях осъдена по това дело, като множеството доказателства за моята невинност не бяха приети, нито едно от тях.

Преди осъдителната присъда и преди оправдателната за наркотиците срещу мен образуваха още едно наказателно дело, пак за веществени, прикрепени към него, при това година и половина след като съм била отстранена и след като е минало през две колежки и през прокуратурата, но обвинението е срещу мен естествено и не бих се учудила да бъда осъдена и по него. Образуваха и данъчно разследване срещу мен за авоари в чужбина, участия в задгранични дружества и т.н. глупости, при положение че продадох жилището, си за да изплатя натрупалите се през периода неплатени сметки, че още дължа на ДСК части от теглен кредит, който е съдебен и новият ми апартамент е под възбрана. Не само че тези дела не им стигнаха, но миналото лято се опитаха да ми припишат липсата на 19 чугунени радиатори и делото за тях. Извадих късмет, че проверих кога ми е възложено и се оказа, че съм била по майчинство тогава. Веднага намериха делото на бюрото на прокурор при СГП, непипнато близо 10 години, но никой не ми се извини за обидите и заплахите, които ми отправиха и ужаса, че ме чака ново дело за нещо, което не съм извършила.

Като финал бях оправдана на всички инстанции по първото дело с наркотиците, по което бях отстранена от длъжност. Според Закона за съдебната власт трябва да бъда веднага възстановена в длъжност и да ми бъдат изплатени всички пропуснати за периода заплати. Затова подадох молба до Висшия съдебен съвет за възстановяване, в която поисках след това да бъда освободена от длъжност, тъй като бях сигурна че ще ме осъдят по делото с веществените, освен това се страхувам да работя вече като следовател. Осъдителната присъда излезе след оправдателната и съответно бях възстановена и освободена в два поредни дни, което ще рече, че трябва да ми бъдат изплатени въпросните трудови възнаграждения за периода. Независимо че след това съм осъдена да не заемам длъжност като магистрат за три години, това няма значение в случая, тъй като злите гении, които ми причиниха всичко това не са много компетентни като юристи и пропуснаха да вземат спрямо мен дисциплинарна мярка при образуването на второто дело.

Въпреки че законът е на моя страна, градският прокурор Кокинов ме извика и ме уведоми, че ще обжалва. Попитах на какво основание и той каза, че ще обжалва само периода от май, когато съм оправдана и пуснах молбата до септември, когато ВСС гласува възстановяването и освобождаването ми, тъй като в този период вече имам осъдителна присъда и не мога да заемам длъжността. Това е така, за тези месеци от края на май до септември не желая да ми се изплаща нищо, но Кокинов обжалва изцяло изплащането на полагащото ми се по закон.

Върховният административен съд се произнесе по казуса в моя полза на всички възможни нива, като на 17 май 2010 г. излезе окончателното им решение, което е с печатите на републиката и пише, че е окончателно и не подлежи на протест. Реших, че най-после ужасът свърши, особено след като бях извикана в счетоводството на СГП и подписах издадените заповеди от прокурор Кокинов за встъпване в длъжност, за освобождаване и заповедите да ми бъдат изплатени пропуснатите за периода заплати, обезщетението за напускане и отпуските, които не съм ползвала. За първа седмица от четири години насам спах, за първа седмица не получих пристъпи на паника, безпокойство и др., които ме съпътстват през тези години поради разклатеното ми физическо и психическо здраве от преследването срещу мен. Казаха ми да очаквам обаждане тази седмица за превода на парите.

Обаждане получих, но се оказа че не за превода, извикаха ме да подпиша нова заповед от прокурор Кокинов, в която той отменя всички издадени от него заповеди от 1 юни 2010 г., по-точно отменя възстановяването ми, освобождаването ми и заповедта за изплащането на полагащите ми се парични средства. Заповедта му се основава на устно нареждане от зам.-главния прокурор при Върховна касационна прокуратура г-н Първанов, на основание внесен протест от Върховна административна прокуратура до Върховен административен съд. Протест до съда, който произнесе своето окончателно решение, което не подлежи на протест и обжалване. Питам се „кое“ накара г-н Първанов да нареди устно на градски прокурор Кокинов да отмени заповедите си, влезли в законова сила преди 10 дена? Коя вратичка в закона позволи да бъде внесен протест срещу решение, на което пише, че е окончателно и не подлежи на протест и това е скрепено с печат на който е гербът на Републиката?

Отвратена съм от съдебната ни система и от беззаконията, които преживях на гърба си. Убедих се, че мълчанието ми и кроткото уповаване на закона е грешка, от която се възползват хора, за които все още съм някакъв вид пречка или просто не са преживели неприязънта към мен и правят всичко възможно да съсипят окончателно живота ми и да ме лишат от законово полагащите ми се парични възнаграждения. Преминах през същински ад, аз и децата ми, бях дебната, заплашвана, опитваха да ме газят с кола пред децата, сега са на път да ми отнемат и последното, което ми се полага по закон, което заслужавам като възмездие за всичко, което ми причиниха за това, че обичах и си вършех работата съвестно.

Възмездие за лишенията, през които преминахме в името на справедливостта и чистото ми име. Сега вече не искам нито чисто име, нито справедливост, тъй като такава няма. Понесох цялата абсурдна мръсотия на новото ни време на гърба си, поради което смятам да се боря за парите, които ми се полагат по закон, ако ми бъдат незаконно отнети. Лошото е, че да се боря за тях без пари ще ми е доста трудно, но не смятам да оставя злите гении да победят.

Със съкращения. Виж целия текст в групата във “Фейсбук” Справедливост за следовател Мария Михайлова

Сивън Кинг в килия №15 на 5 - тия етаж в следствения арест

Зверства в килия №15 в столичния арест, надзиратели се правят, че не чуват, доставят наркотици

20-06-2010

Всяка вечер са му нанасяли побой. Удряли го по главата. Завирали му в ануса пластмасова вилица, карали го да им прави свирки, биели го в слабините, между пръстите на краката му слагали вестници и ги палели, изгорили му косата отзад с вестник. Завирали му люта чушка в ануса и му дали да я изяде. Изнасилвали го и тримата всяка вечер, а надзирателите се правели, че не чуват неговите писъци и крясъци.

В редакцията на АФЕРА се получи потресаващо писмо от една майка – Гинка Асенова Маринова, от Златица,която описва зверските посегателства върху сина и, който е арестант в столичния следствен арест на „ул. Г.М. Димитров” 42.

За всички зверства, извършани с него в килията са останали абсолюгно безучастни надзирателите. Нещо повече – те са вкарвали в същата килия наркотици на наглите престъпници.

Ето и изповедтта на майката:

„Уважаема госпожо Томова,

Самотна майка съм с две деца, син и дъщеря. Дъщеря ми е инвалид. Касае се за сина ми Любомир Гинков Маринов, на 24 години. Роден е на 23.03.1986 г. в гр. Пирдоп. Синът ми е скромен и добродушен, не е побойник. Не употребява алкохол, нито пък наркотици. Пушач е.

На 14.04.2010 година го арестуваха за дребна кражба. Касае се за една косачка, един стар телевизор, 4 броя тениски, чифт стари маратонки, една цикламена рокля, които е взел от една вила. Тази вила се намира във вилна зона „Черешака” гр. Златица.

Дознателят Петко Стоянов Шопов го е изпратил в гр. София на бул. „Г.М. Димитров 42. Там го настанили в килия №15 на 5-тия етаж при трима наркомани. От деня на постъпването започнал неговия тормоз – и физически, и психически. Самите надзиратели вкарвали наркотици на тези в килия №15 и всяка вечер смъркали.

Аз се върнах от Гърция на 08.05. 2010 г. Същият ден отидохме с неговия баща в гр. София до „Г.М. Димитров” на свиждане на нашия син Любомир. Записахме се в 8,30 часа и зачакахме. Влязохме чак в 15,30 часа. Като влязохме и видях сина си, не можах да го позная. Подут и посинен отвсякъде. Разговарях със сина си. Той много плака и ми разказа за гаврите, които са му сторили неговите съкилийници.

Всяка вечер са му нанасяли побой. Удряли го по главата. Завирали му в ануса пластмасова вилица, карали го да им прави свирки, биели го в слабините, между пръстите на краката му слагали вестници и ги палели, изгорили му косата отзад с вестник. Завирали му люта чушка в ануса и му дали да я изяде, дали му една чаща пълна със сол и малко вода и го накарали да я изпие. Вечер го карали по шест часа с вдигнати ръце прав до стената да стои, нанасяли му удари и тримата по гърдите. Завирали му главата в тоалетната чиния. Изнасилвали го и тримата всяка вечер, а надзирателите се правели, че не чуват неговите писъци и крясъци. Перял им чорапите и му изяждали храната, която му носехме и му казвали: „Ти не знаеш какво е наркомански глад”.

Госпожо Томова, нима живеем във фалшива държава и нашите деца са мишени? Моля Ви , помогнете да бъдат осъдени неговите съкилийници и надзирателите от „Г.М. Димитров” 42, на 5-тия етеж. Единият от съкилийниците му е от Ботевград, рецидивист, другите двама са от с. Ботунец, от ромски произход.

Зад цялата история стои дознател Петко Стоянов Шопов, служител от РПУ – Пирдоп, който е от гр. Панагюрище, който със сигурност е взел подкуп от Константин Чернев от гр. София. Всичко е уредено по втория начин, да го захвърлят в „Г.М. Димитров” 42 при големите престъпници, за да го убият. Дори са се опитали да го обесят в килията.

От две седмици се намира в болницата на Централния затвор – София. На 06.06.2010г. отидохме на свиждане в болницата с неговия баща. Той ни каза, че е със счупена кост на гръдния кош и е засегнат белия дроб, и други телесни повреди има. Те му взеха здравето.

Госпожо Томова, аз съм една отчаяна майка, изплаках си сълзите и не мога да спра. Съсипаха един човешки живот. Потресена съм от това как може следствено лице да бъде бито и изнасилвано по такъв зверски начин, и надзирателите да се преструват, че не чуват неговите крясъци и писъци!

Нима синът ми е убил човек, или пък един човешки живот струва 850 лв.?

Моля Ви, помогнете на сина ми, искам справедливост!”

Министреството на правосъдието под чийто контрол за следствените арести и затворите НЕЗАБАВНО трябва да вземе отношение по случая и да направи БЕЗКОМРОМИСНА проверка!

МВР пък да си провери въпросния дознател.

Защото, това, което се случва с това момче, арестант за смешни дребни вещи, минава въображението и на психопатите. То вече е със смазана психика.

Най-страшното обаче е, че в ТАЗИ държава всяка институция се прави на ни чула, ни видяла, защото са като скачени съдове, пълни с корупция.

Afera.bg ще продължи да следи случая и ще иска персонална отговорност от министъра на правосъдието, ако и тя се направи на глухоняма.

Afera.bg / Бг Таймс

Булбанк - дела и документи

Булбанк нарушават българското законодателство и Европейските директиви, лъжат българските граждани и крадват и последната им стотинка, за да задоволят алчността на своите акционери !!!

Арестувано интервю!

Пламен Стоянов : Булбанк лъже, мами и ограбва българите!

Юни 2010

Булбанк нарушават българското законодателство и Европейските директиви, лъжат българските граждани и крадват и последната им стотинка, за да задоволят алчността на своите акционери. Това интервю е направено специално за в. „Шоу” – изданието, което само себе си рекламира като фламанг на свободното слово в България. Цената на това интервю е 10 000 евро – на толкова го оцениха топбанкерите в България. Толкова пари трябва да плати Пламен Стоянов на Булбанк за това, че си позволява да разкаже за унижението да е клиент на финансовата институция.

Това интервю е направено специално за в. „Шоу” – изданието, което само себе си рекламира като фламанг на свободното слово в България. Цената на това интервю е 10 000 евро – на толкова го оцениха топбанкерите в България. Толкова пари трябва да плати Пламен Стоянов на Булбанк за това, че си позволява да разкаже за унижението да е клиент на финансовата институция.

От „Шоу” казват, че спират от печат това интервю, за да предпазят Пламен от преследване на което ще го подложи банката и за да му спестят космическата глоба да говори истината! И нещо много важно – темите за банките не са комерсиални като тези за интимния живот на хора с всякакви сексуални предпочитания. Очаквайте пълни подробности за това защо подобни интервюта не излизат в независимите медии на България.

Пламен Стоянов е български емигрант, който от дълги години живее на Запад. В момента е отседнал в градче край Лондон и е специалист по банков софтуер в Ситито. Въпреки, че познава добре механизмите на британското банкиране и ги одобрява от чист патриотизъм решава да вземе ипотечен кредит от български клон на Уникредит Булбанк. Така той, като стотици други българи, попада в зловещия капан, които банката в България залага на своите клиенти. Заради самоволното покачване на лихвите по ипотечните кредити и унижението да си клиент на Булбанк стотици потребители образуваха гражданско сдружение, което завежда дело срещу банката в Страсбург.

- Пламене, как стана клиент на „Уникредит Булбанк”, банката от която пропищяха стотици българи и й обявиха война?!

- През 2006 г. реших да закупя апартамент в България след като се преместих от ЮАР в Европа, за да има къде да отсядам при моите завръщания в България. След като намерих подходящото жилище се обърнах към банката, с която бях работил вече 10 години „Булбанк” клон Русе. Срещнах се с консултанката г-жа Въжарова, за да получа информация относно офертите им. В този момент вървеше реклама за ипотечен кредит с годишен лихвен процент 5.83%. След като уточнихме детайлите и какви документи ще са необходими за да съм сигурен, че ще получа заем, сложих капаро за апартамента, и се върнах в Англия. След близо един месец размяна на документи по е-майл и поща стигнахме до последната фаза да подпишем финалния договор. Оказа се че има „малка промяна” на лихвения процент, който ми беше предложен първо като 5.83%, но скочи на 7.00% с обяснението, че съм бил рисков клиент - клиент който получава заплата в чужбина. Интересно, защо след като вземам заплата Х ХХХ £, съм в категорията рисков клиент, но вече нямаше връщане назад, щях да загубя 5 000 € капаро.

- Но все пак се стигна до финализирането на сделката?

- Преди финализирането на сделката имах нова среща с консултанката и точно на тази среща повгигнах и въпроса за т.11.1.1.1. в моите общи условия, за да ми бъде обяснена по- ясно. И обяснението съвпадаше с моето разбиране, в случай че EURIBOR 6M скочи с или повече от 2% за 6 месечния период на фиксиране, банката си запазва правото да промени лихвения ми процент без да чака края на фиксирания период с цел да не губи пари. След подписването на договора, до 11.2008 г. аз си внасях парите по сметката и Булбанк изтегляше сумата равна на договорената по Погасителния план. Март 2009 г. имах разговор по телефона с моя консултант по един друг проблем (имах едномесечен депозит в Булбанк, който незнайно защо Булбанк бе решила без мое знание да инвестира на борсата) и в течение на разговора, консултанта ме информира, че в сметката са ми останали само 100-тина € , което мен ме узадачи. Винаги съм си правил сметката така, че да имам пари поне за 3 месечни вноски напред. Последва запитване по е-майл, с което Булбанк ме информира, че лихвата по заема ми се е качила на 5.66%, последствие скочи на 7% при което получих и следното обяснение от г-жа Иванова (цитирам):

„Здравейте г-н Стоянов, Извинете ме за късния отговор. Искам да Ви информирам относно информацията, която вълнува всички с текущи, настоящи и бъдещи кредитни задължения - в българия лихвените нива, които се предлагат по настоящи ипотечни кредити постоянно / ежемесечно / се променят с тенденция към покачване, т.к. лихвения процент се формира от месечния EURIBOR и надбавка на Банката. Всеки месец EURIBOR, които спуска БНБ е с тенденции към повишение между 1 и 3 пункта.

По съществуващия Ви ипотечен кредит лихвения процент към днешна дата е 7.00 %, който за разрешен толкова отдавна кредит е чудесен, още повече, че Вас това покачване не Ви е засегнало, за разлика от много други клиенти. За Ваша информация към днешна дата кредити отпуснати с цел покупка на недвижим имот са на 7.3% лихва в евро, а тези за ремонт и реконструкция са на 9.3% евро. Ако проявявате интерес е възможно предоговаряне на условията по кредита Ви срещу такса в размер на 1100 лв/ определя се по тарифа на Банката /.

- В писмото накратко се дава обяснение от Булбанк защо увеличават лихвения процент по кредита ти...

-Да, това е първото обяснение. А то е „..че. се променят с тенденция към покачване, т.к. лихвения процент се формира от месечния EURIBOR и надбавка на Банката. Всеки месец EURIBOR, които спуска БНБ е с тенденции към повишение между 1 и 3 пункта”. Ако това някой ми го беше казал преди 20 години щях да го приема като чиста монета, но в днешно време, когато всеки е запознат в общи линнии какво е СОФБОР или EURIBOR, обяснението от устата на банков служител, че БНБ „спуска” EURIBOR звучеше много некомпетентно, а може бе един вид „лъжа” за да прикрие измамата. С две думи имах чуството, че ме вземат за „канарче” (съжалявам за грубия израз ... БНБ „спускал” EURIBOR!!!)А през това време реално EURIBOR беше паднал на нива под 1%. Върнах се в България и след среща с моя консултант подадох жалба и се срещнах с шефа на клон Русе г-н Пантелеев, за да чуя от неговите уста защо моя лихвен процент е 7%, а не както очаквах да е 3.8-9%. И се започна едно много неприятно и дълго обяснение, като се почне... Банката била принудена да плаща високи лихви по депозитите и за това не можела да си позволи вече да олихвява заема ми с EURIBOR + Надбавка. Реално банката губела пари от моя заем. При което посeдва въпрос от моя страна, че аз заема „съм го купил” на цени от Март 2007 година и няма нищо общо с днешните депозити и т.н. Ако човек си купи кола днес и след една година дилъра дойде при шефа на Булбанк и му каже, „Вижте г-не цените на колите скочиха с 50%, искам сега да ми доплатите разликата” дали това ще е правилно? На което отговора беше МЪЛЧАНИЕ. След което почна едно обяснение, че банката имала „лоши кредити” и някой трябвало да плаща за тях иначе банката щяла да фалира, при което се вбесих. Попитах го, когато са давали лошите кредити на този и онзи мене питали ли са ме, че сега искат от мене да ги покривам, аз да не съм им станал поръчител, и когато са ги давали лошите кредити, и като си раздаваха премийките (дивиденти на акционерите в милиони – бел.авт) да не би да са ми се обадили и аз да се облажа, а сега ме търсят да покривам тяхните грешки. Последва едно уверение, че всички банки правят така, и че тяхния лихвен процент не бил толкова лош и още много други от този тип, при което разбрах, че няма смисъл повече да се занимавам с него, тъй като си губя времето. След като попълних молбата, след близо 2 месеца чакане (макар че уверенията им са че се стараят да отговарят до 5 дена) и много кратни обаждания на „Клиентска задоволеност” в София на г-н Бочев и Стоилов, вместо отговор получих „изгодно” предложение, съшия вид „изгодно” предложение, за което г-н Слави Ангелов от „24 Часа”, коментира в предаването по сутрешния блок на „бТВ”.

- И ти предлагат да преподпишеш договора си но вече по нови условия, които банката ти налага?!

-Точно така. Нека цитираме писмото :

„Здравейте Г-н Стоянов, С настощият имейл Ви уведомяваме за получения окончателен вариант от нашата цетрала относно разрешането на проблема по Вашите Лихвени нива по ипотечен кредит № 1782 от 12.03.2007г а имено:

Предложение:

Да се извърши корекция на действащия по кредита лихвен процент - считано от 28.11.2008 г. досега лихвеният процент следва да остане равен 7,00%:Моля зя Вашето становище относно предложения вариант и ако то е положително как ще Ви бъде удобно да се разпишат анексите”.

Което по думите на моя консултант било „положително” решение на моя проблем. Обадих се на консултанта ми в България, за да получа малко повече информация за „изгодата” от тази оферта, при което последва едно голямо мънкане по телефона, че са го „натиснали” от централата в София, да ме натиска да подпиша новите условия на Булбанк. На въпроса ми „Че и аз така и така си плащам 7% по заема по който съм „излъган” от какъв зор да подписвам нов с който официално се съгласявам да узаконя тази измама” отговорът отново е МЪЛЧАНИЕ. За мене беше много обидно банката, с която работя да се опита да ме измами по този грозен начин при което последва мой отговор, който аз официално отхвърлям офертата, като неизгодна за мене. След близо още 2 месеца тормоз от моя страна на служителите на Булбанк получих първия си отговор от Булбанк, който за мене беше един „безумен” опит да намерят начин да ме уверят, че всичко е по договор. Само искам да обърна внимание на страница 2 параграф 1, в който се казва... Поради технически пропуск, макар да не са приложими за моя договор, повишенията от УС на Булбанк на БЛП с по 1%, системата им ги е вкарала в сила. Този технически проблем бил отстранен, но незнайно защо Булбанк не е решила да ми коригира лихвения процент по заема, променен от техническия пропуск. Последва мое второ писмо в което искам повече детайли относно отговор едно, за който получих един отново незадоволителен отговор, пълен с някакви обяснение, как моя базов лихвен процент бил повишен с 1 п.п. после с още 1 п.п. и т.н.От всичките тези обяснения не можах да разбера как точно са успяли да ми вдигнат Базовия ми лихвен процент, който по договор е EURIBOR.Първо беше аматъорския опит на служителката на Булбанк да ми обясни как БНБ го била „вдигнала”.После, че управителния съвет го бил повишил с 1 п.п. няколко пъти, но така и не разбрах как това е възможно... EURIBOR си е EURIBOR това е междубанков лихвен процент и той не зависи нито от БНБ нито от мене нито от Вас па камоли от Булбанк. Къде е разковничето в цялата тази измама?

- Къде?

- Според закона за кредитните институции чл.58 и чл.59 казват, че методиката на определяне на годишния лихвен процент по заема, се определя в началото на подписване на заема и се дава в писмен вид на кредитополучателя:Това се е случило с подписването ми на договора с чл.4.1 а и Базовия лихвен процент ми е определен на EURIBOR 6M + надбавка.Същото е подвърдено от втория отговор на „Банков Надзор на БНБ” от нейния подуправител Румен Симеонов.Но тъй като годишния лихвен процент по който аз съм сключил с Булбанк, според Булбанк за тях вече не е изгоден, те почват да го подменят методиката на изчисляване с нова компонента замествайки EURIBOR с Базов Лихвен Процент на Булбанк, цитирайки т.11.1.1.1. (да, тази същата точка, за която се казва малко по горе че условието и за активиране не е настъпило). И в резултат на тази т.11.1.1.1. Булбанк има правото да го подмени, незачисимо че ЗКИ казва, че това не може да стане. А какво реално е БЛПБ това си е EURIBOR + Компонент Премия, който УС на Булбанк въвежда в „експлоатация” ноември 2008 г, като съставна част от новите договори за да може вече съвсем легално да може да „помпи” лихвата по заемите и да не нарушава ЗКИ чл.58 и чл.59. Именно за това и ми беше предложен „изгодния” договор Септември 2009 г. За да мога да влязва в нормите и вече легално да бъда „прецакван” от Булбанк. Последва писмо от мене до Банков Надзор на БНБ, който изразвявам недоволството си от едностранната промяна на метода на изчисление на лихчения ми процент, чрез подмяната на плавашата компонента от “EURIBOR” на Базов лихвен процент на Булбанк, при което получих един безличен отговор от г-н Тимнев – Директор „Правен отдел”, който гласеше, „Ами ето какво ни казаха от Булбанк, ние нямаме мнение по въпроса, вървете си търсете правата в съда”.Да Ви кажа чесно аз не можах да повярвам на очите си на този отговор, в отговора на Булбанк до БН на БНБ определено имаше куп лъжи и неточности и г-н Тимнев дори не си е направил труда да го прочете и сравни с действителността. В отговора се казва, че аз съм се съгласил УС на Булбанк да определя едностранно годишния лихвен процент и че аз още с подписването със се съгласил да ми бъде прикачена тази компонента „Премия”.

- Ти си се съгласил банката да ти дере кожата ?!

- Е как може да стане това г-жа Друмева, Вие се опитайте да си обясните, договора ми е подписан Март 2007г, как съм могъл да се съглася с нещо което дори не е съществувало като понятие в банковата сфера до ноември 2008 г. Пълна безумица. После последва ново писмо до БНБ с което задавам ясно и точно, нарушен ли е закона за кредитните институции чрез добавянето на компонентата „Премия” към базовия ми лихвен процент или чрез замяната ми на базовия ми лихвен процент от „EURIBOR” на БЛП на Булбанк, отговора отново беше безличен... И то от Подуправителя на БНБ. А в друг подобен случай ясно и точно са изказали мнението си, че това е незаконно действие, и въпреки това не са предприели никакви действия Булбанк да се корегират, камоли да върнат парите на хората. С две думи БН на БНБ е застанала зад Булбанк, с единствената презумкция че ако застанат зад страната на закона и принудят банката да се придържа към законите на Р България не се знае дали няма да има неприятни последици за банковата система.Със сегашното статуква БН на БНБ е дала неограниченото право на Булбанк в случай на загуби да прехвърля бремето от тях на клиентите си в името на едно - БНБ да няма неприятности. С това което правят БНБ дават възможност на която и банка в България да си прави каквото си иска защото няма кой да каже и копче на БНБ и от там на тях..Затова и в България няма фалирала банка, защото при всеки фал от страна на банката, клиентите го поемат.

- В устояването на правата си стигнал до Миглена Кунева и до банкакта майка в Италия?

- След като загубих всякаква надежда, че БН на БНБ ще предприеме стъпки за да озъпти Булбанк се обърнах към офиса на г-жа Кунева в Брюксел и ако не се лъжа говорих с нейната съдружничка г-жа Димитрова, която ме насочи към „Службата по ориентиране” към Европейската общност. След като им обясних случая си и им предоставих документите си, дойде отговор от тях, който гласеше, че договора ми с Булбанк съдържа неравностойни клаузи (същите клаузи по които се обосновават за едностранното увеличение на лихвения ми процент) и да се обърна към местния им офис „Европейски потребителски център” за съдействие, Булбанк да бъдат приканени да отстранят същите. Отговора го има в директорията „Corespondencia EC”.Също така писах до италианския офис на Уникредит, за да ги попитам дали са запознати с практиките на едностранно променяне на договорите от Булбанк по ипотечните заеми, при което получих отговор от г-н Чезини, който беше като манна небесна. За пръв път служител на Уникредит официално признава, че реално годишния ми лихвен процент, не е качила както г-н Бъчваров от Уникредит Булбанк София твърди, че БЛП по заема ми се е качил (защото това няма как да стане, едва ли Уникредит може да определя по някакъв начин EURIBOR, който е моя базов лихвен процент) а истинската причина е, че към метода на изчисляване на моя годишен лихвен процент е добавена нова компонента „Премия”, което е нарушение на Закона за кредитните институции чл.59 ал.3 установено с писмо от БНБ 1748-0296/20.05.2009г. Ако имате служебни канали, ще е любопитно да се запознаете с него. Аз не мога да Ви дам това копие поради споразумение между неговия притежател и нашето сдружение.С две думи г-жа Друмева, Булбанк нарушават българското законодателство и Европейските директиви, лъжат българските граждани и крадват и последната им стотинка, за да задоволят алчността на своите акционери, но на това нашето сдружение е решено да сложи край.

А относно Вашия проблем, нека да Ви споделя каква е реално нашата цел, давайки за пример измамата Булбанк, да посочим на обществото че сегашната схема за регулиране на банките не работи и е необходимо създаването на независим омбудсман. Без него гражданите никога няма да са на 100% защитени.Това е моята история. Нека повече хора да станат и да кажат НЕ на това безобразие и да дадат своя глас за промяна.

Лондон

Едно интервю на Мария Друмева

афера.бг / Бг Таймс

Ние като член в ЕС (не като гъз)…

Ние като член в ЕС (не като гъз)… Българският хляб е боклук. А българска музика по MTV?

16 Юни 2010

Павел Петов

Снимка: Силинеок, Уебшотс

Продължава от вчера. Виж предишната част - Българинът е безпринципен педераст. БГ-гюбек за цял свят - лайф, от мола
Б. р. - Следващите редове са скандални, писани от човек, който не е писател или журналист, а с инженерно образование. Възмущението му от деградацията на нравите у нас минава границата, но е полезно да се прочете, защото обществото някак безмълвно се примирява с диктата на безкултурието и простотията, и има нужда от някой отрезвяващ вик.

България влезе като член в Европейският съюз. Член…?

Това звучи …не знам как.
София европейска столица ли е? В смисъл като архитектура, хигиена, инфраструктура?
България европейска страна ли е?
Ти европеец ли си? В смисъл – като възпитание, манталитет, култура, облекло, музика, хранителни навици?

Добре, ок. Посочи ми български филм, който да е от европейско ниво. Аз ще ти кажа един – „Отклонение”. Дръпни си го от мрежата. Той е изключение и е отпреди 40 години. Е? Какво се построи върху или към този филм? Нищо. Резултати в извън български мащаб? Нула.
Къде е българският Костурица?

Музика – по VH1 и MTV има латино и др., а българско?

Нали сме чалгаджии тук… Правим велика балканска музика. Ще смаем света. Просто на всеки ъгъл – чалга изпълнител.
Чужденците са полудели по нашата чалга. А нашата чалга е на европейско и световно ниво, нали?
Ако е така, къде е нашия вариант на Горан Брегович? Ама той не е чалга – български ми, чалгослущи европейци.

Къде намериха място българските оренталски ритми в ЕС? Ти, който плати за роклята с голия гръб на щерка ти 5 бона да се кълчи и чепи на абитуриентския бал и на живо да им пее едикоя си гнусна певачка, кажи: Къде е БГ-чалга присъствието на сцената на ЕС?

Участничка в конкурса “Мис Силкон” в София си показва гърдите на фотографите. Снимка: Емакс студио

Хората от латиното направиха световна вълна. Къде е българската чалга вълна по света? По VH1 или MTV да има чалга песен на български да е номер едно? На испански латино има.

Друга музика? Кажете, бре? Нотите не са на кирилица! За хубавата музика няма нужда от превод. Дайте ми имена на групи, изпълнители и парчета, с които България е известна по света и хората припадат.

Ок. Допускам, че всеки момент Министерството на културата ще лансира БГ-песните на световната сцена по проект, заплатен от ЕС. Ще чакаме явно.

Българската кухня – циганската баница превзе ЕС

Тук сме яки. Берлускони моли премиера ББ да разговаря с браншовата организация на българските ресторантьори да спрат инвазията си в Италия и Европа. Редица италиански ресторанти и пицарии затвориха по света и в ЕС, заради отлив на клиенти към българските ресторанти в тези страни.
Пицата е вече отминал спомен. Макароните и лазанята са отдавна забравени.
Българската циганска баница е превзела света. Филийка хляб, залята с олио и поръсена с червен пипер от Пловдивско е най-предпочитаното ястие. Според Евростат за последната година България е изнесла на 300 милиона тона червен пипер и 700 милиона литра олио за циганска баница. Макдоналдс е на път да се оттегли от ЕС. Циганската баница е хамбургерът в Европа – единодушни са всички. В десетилетието на Ромската култура – са най-щастливи българските цигани. Хармонията между ромите и българите е пълна, смятат от дружеството Ромска вселена и Обединени цигански галактики.
Ромите и българите танцуват щастливи заедно под ритмите на българския феномен – чалга. Кълчат се щастливи и едновременно, сякаш са сиамски близнаци – казва усмихнато икономическа емигрантка от Берн, Швейцария сега живееща в Мало Бучино, България.
Един ритъм, една кухня, един народ – е категоричен американският астронавт Армстронг, потърсил препитание и неограничен достъп на баницата в България.

Българският хляб е боклук

Никой не е по голям от хляба – твърдеше един партиен секретар на времето. Много мъдър човек.
Никой не прави български хляб по света, защото рецептата се охранява от ДАНС. След като “Тракия пшеница и ечемик индустриал” закупи всички хлебарници в ЕС, французите, италианците и германците със сълзи на очи разбраха какво означава думата хляб – като вкус и качество.
Те, наследниците на Наполеон, Да Винчи и Бетовен – благодарят за истината, наречена хляб.
(За тези, които не са яли хляб в други страни по света, да ги информирам – българският хляб е боклук. В Германия например има около 360 вида хляб. Френският, италианският и испанският хляб са много вкусни. Браво и на гърците!).

Успехите на българския флот от Аспарухово време насам

Корабоплаването и България… Баси - е, какво искаш да ми кажеш сега, българо-плюещ драскачо?
Аз, драскачът, искам да попитам в исторически и съвременен план къде е мястото на България като морска държава?
Исторически колко кораба или пристанища имаме по Черно море. Български, не византийски или гръцки.
Или сега, като морска страна, каква част от европейския флот съставлява българският търговски флот?

Най-добрите инженери са българите!

Отрязан наполовина стар Москвич с всички задължителни чалга-аксесоари - клатещо се кученце на арматурното табло, тунингован с емблема на BMW, с автентичен звук и миризма в купето. Снимка: Булфото

Софтуер и хардуер. Нищо по-велико и значимо няма от българската инженерна мисъл. Къде сме в ЕС? Кои сме?
Напишете продукти, марки, създадени от БГ-гении и фирми? Кажете – софтуерът и хардуерът не е на кирилица (драскачът иска да каже, че кирилицата не може да попречи в случая)? Конвертируемо е.
Е?

Българското образование – “Евро Психо”

След излизането от университета, какво гарантира дипломата?
Частните уроци в кои други страни от ЕС се практикуват така поголовно? България е лидер и пионер в частните уроци по български език, математика и т. н. Заради това българският език предстои да бъде приет като официален и единен за целия ЕС. Българските математици се занимават с изчисленията как да сгънат времето и пространството в едно.
Машината на времето ще бъде сглобена и завършена в Тракторния завод в Шумен.
От ЦЕРН са предложили Варна да е световният контролен център за ускоряване на тапи, излитащи от шишета с шампанско.
Сдружението “Евро Психо” е създало специален екип за изследване на групите родителите, които стоят преди, по време и след кандидат-студенски изпити или изпити за гимназия пред учебните заведения.
Подкрепата, която оказват българските висящи родители при изпити, е феноменална. “Българският ученик и кандидат-студент вследствие на взаимодействие с учители и родители с мисъл може да променя траекторията на галактики” – категоричен е датският учен Хорхе Иванов. И допълва: “Българите имат много добро образование. Може да се види във всяка една тоалетна какви образувания правят.”

Мода: мистерията на българските прашки

Модата в България е на мода. В България има и европейска мода, но тя не е модерна. Модерното в българската мода може да се види навсякъде. По билбордове, в нощни клубове и т. н.
В основата е българският моден дизайн. Той създава модата, която увлича младите европейски българи да са модерни. Милано премести в Монтана своите модни лаборатории.

“Стандарт” за злополучна фотосесия, в която “Мис България Вселена 2007″ останала почти гола заради по-малък размер прашки.

Основната концепция в БГ-модата е: как да си със прашки, когато си без тях.
Мистерията на българските прашки плаши не само Лагерфелд. “Адидас” разработват своя концепция на строго охраняван изкуствен остров в Черно море срещу Варна. На острова е докаран телескопът “Хабъл”, за да се наблюдават чалготеките в цяла България.
Организацията “Прашки без граници” ще сезира Еврокомисията за това.
Чалга парчето „Адидас” киризи през тръбата под полата” оглави ЕС класациите.
Пардон, ама и тук сме драстично зле, модата си има публика. Българите са публиката на българската мода. Качествена публика ли е българинът?

Кой събития в България са европейско и световно значими?

Кои български вестници споменават по Euronews, BBC, CNN, DW и другите световни медии при преглед на европейският печат?
Нито един български вестник. Защо? Защото ти купуваш цялата тази хартиена словесна помия с удоволствие. Като купуваш помия, значи ти харесва и си помияр. Като си помияр, се пишат помиярски статии.
Вестниците НЕ са виновни. Те пишат това, което се харесва на читателя. Те пишат за теб.
Ти си лош, некачествен читател. Те ти предлагат такъв продукт.
Онези медии не искат помия или поне твоя вид помия.
Значи имат друга публика с други критерии (съвсем друг е въпросът за тяхната обективност, но нейсе).
Извод: Заради лошата българска публика, нямаме добри журналисти, т.е. нямаме вестници.

Защити ли твоята интернет свобода? Само псуваш във форумите

Защо трябва да подслушват интернет трафика, телефонните ти разговори, имейли, скайп и т. н.? Това е нормално? Ти какво направи против това? Това било eвропейска практика? А ти, българино, нямаш ли си собствено мнение? Кой е казал, че всички eвропейски практики са добри? Ами ако от ЕС ти спуснат въже, за да се обесиш, ще го направиш ли?
Не разбираш какъв е проблемът?

Прост пример – ти се обаждаш на Пешо и му разказваш виц за педофили и двамата се смеете.
Нормално, вицовете са, за да се смеят хората. Три-четири години по-късно ти или някой от семейството ти решава да се занимава с политика. Или попада на добър бизнес. Имиджът ти е важен, но някой ти звъни по телефона и ти казва, че ако жена ти, или ти, или братовчедът не направите едикакво си, ще пусне запис, от който е видно, че ти и Пешо сте педофили, ти си ниско морален тип, който се кефи на секс с деца. Ти се смя на педофилския виц преди четири години. Не си ли спомняш?

Ама нали си много деен интернет участник? Хайде сега, направи нещо да защитиш твоята интернет свобода. Не правиш нищо, освен да попсуваш в някои форум или в някой коментар под някоя статия.
Много безславно. Е, може да псуваш в Интернет засега, но и това ще ти вземат. Ти си псувач, който просто се съгласява да бъде потискан, да е нищожество.

Чалга и с 308 км в час по магистралата

България като член (не като гъз) на Европейският съюз (това в скобите е, защото колкото и да се пазя от простащината, тя ми влияе), е подписала, подписва и ще подписва договори с които се преследва пиратството и нарушаването на авторското право.

Браво БГ, Браво ЕС. Просто човек да се зачуди с каква страст се пазят тези права. То са спецчасти с маски на лицето – БГ-патент. Влизане с взлом по къщите, тараш на компютрите. Проследяване на айпи-адреси. Истински екшън. Ако такова усилие се полагаше да се преследва уличната престъпност в БГ… Броят на криминалните случаи едва ли щяха да надхвърлят два –три на година.
Обаче ти си мълчиш, българино. Викаш си – те “Замунда” и “Арена” ще ги спрат, ама други ще излязат. Абе, каквото и да стане, ще си разменяме дискове. Споко.
Да, обаче това не е така. „Те”, с маските и качулките, ще те заключат или глобят и теб. Ще арестуват детето ти, защото е пипало и то с пръст джойстик, закачен към нелицензирана игра.
И тогава ти или твоето дете вече сте осъдени престъпници с разрушен живот, заради мълчанието на всички ни.
Аз не подкрепям идеята за авторското право във вида, в който ми се предлага. Да, против авторското право съм. За продукт на “Майкрософт” ще изпратят страшни спецчасти във всеки дом. Ако ти драснеш текстче или изображение, навсякъде те копират и никой не защитава твоите права. Полицията обслужва само и единствено големите играчи и никой друг.

…

Бях в Париж и в световните новини гърмеше за затрити от някакъв дилър 2 милиарда евро от “Сосиете Женерал”, всички се вълнуваха от съдбата на банката, която има клонове по цял свят.
И в този момент отворих дир.бг и прочетох следната новина начело: “150 каубои на празника на банското мезе”. Това ми върна вярата. И ми даде самочувствие, че Европейският съюз, в лицето на България, влияе на САЩ.

Извод и то прост:
Само ние българите сме си виновни за всичко, което ни се случва.
Факт е, че българските гласоподаватели са изпратили в парламента, президентството и правителството хората, които са ни управлявали и ни управляват и сега. Те ни управляват, защото ние така сме поискали.

Написано от един унизен българин от масата, наречена гласоподаватели

——————————————–
ПП: От автора до всички написали коментари, гласували или просто прочели това писание.
Радвам се, че има противоположни мнения. Това означава, че имаме реален спор. Всички разумни хора вероятно ги боли или ги е заболяло като са прочели тези редове. Текстът е неприятен – истината е грозна, но е факт. Ако ни е било неприятно да четем, означава че обичаме Родината си по един или друг начин ни е тъжно за нея.
Всеки има право на лично щастие – емигрантите също. Аз бих искал да съм емигрант, но ме хвана страх да замина. Други са били по-смели от мен. Дано сте успели или да успеете.
Благодаря на противниците ми – те ме накараха да преразгледам определени неща и с това ме направиха по-богат.
Благодаря на тези които ме подкрепиха със своите коментари – почувствах се прав, макар и по-тъжен.
Благодаря и на г-н Иван Бакалов – www.e-vestnik.bg . Това беше възможност да се състои един истински разговор. Разговор без грим и казионни медии. Писаното от мен с коментарите тук представляват едно цялостно произведение. Без коментарите ви писаното нямаше да има стойност.
Как да се оправи България? Ето една малка крачка, но много необходима.
Моля ви, започнете да говорите на “Вие” и учтиво по между си.
Моля ви, бъдете учтиви и толерантни със съседите си.
Покажете добронамереност, направете им малък жест в знак на приятелство.
В крайна сметка всички сме съседи, нали сме българи?
Звучи тъпо, изтъркано и глупаво, но, повярвайте – добрите съседи са задружни. Задружните съседи са сила. Силата е фактор.

Ваш Павел Петов

e-vestnik / Бг Таймс