Сивън Кинг в килия №15 на 5 - тия етаж в следствения арест

Зверства в килия №15 в столичния арест, надзиратели се правят, че не чуват, доставят наркотици

20-06-2010

Всяка вечер са му нанасяли побой. Удряли го по главата. Завирали му в ануса пластмасова вилица, карали го да им прави свирки, биели го в слабините, между пръстите на краката му слагали вестници и ги палели, изгорили му косата отзад с вестник. Завирали му люта чушка в ануса и му дали да я изяде. Изнасилвали го и тримата всяка вечер, а надзирателите се правели, че не чуват неговите писъци и крясъци.

В редакцията на АФЕРА се получи потресаващо писмо от една майка – Гинка Асенова Маринова, от Златица,която описва зверските посегателства върху сина и, който е арестант в столичния следствен арест на „ул. Г.М. Димитров” 42.

За всички зверства, извършани с него в килията са останали абсолюгно безучастни надзирателите. Нещо повече – те са вкарвали в същата килия наркотици на наглите престъпници.

Ето и изповедтта на майката:

„Уважаема госпожо Томова,

Самотна майка съм с две деца, син и дъщеря. Дъщеря ми е инвалид. Касае се за сина ми Любомир Гинков Маринов, на 24 години. Роден е на 23.03.1986 г. в гр. Пирдоп. Синът ми е скромен и добродушен, не е побойник. Не употребява алкохол, нито пък наркотици. Пушач е.

На 14.04.2010 година го арестуваха за дребна кражба. Касае се за една косачка, един стар телевизор, 4 броя тениски, чифт стари маратонки, една цикламена рокля, които е взел от една вила. Тази вила се намира във вилна зона „Черешака” гр. Златица.

Дознателят Петко Стоянов Шопов го е изпратил в гр. София на бул. „Г.М. Димитров 42. Там го настанили в килия №15 на 5-тия етаж при трима наркомани. От деня на постъпването започнал неговия тормоз – и физически, и психически. Самите надзиратели вкарвали наркотици на тези в килия №15 и всяка вечер смъркали.

Аз се върнах от Гърция на 08.05. 2010 г. Същият ден отидохме с неговия баща в гр. София до „Г.М. Димитров” на свиждане на нашия син Любомир. Записахме се в 8,30 часа и зачакахме. Влязохме чак в 15,30 часа. Като влязохме и видях сина си, не можах да го позная. Подут и посинен отвсякъде. Разговарях със сина си. Той много плака и ми разказа за гаврите, които са му сторили неговите съкилийници.

Всяка вечер са му нанасяли побой. Удряли го по главата. Завирали му в ануса пластмасова вилица, карали го да им прави свирки, биели го в слабините, между пръстите на краката му слагали вестници и ги палели, изгорили му косата отзад с вестник. Завирали му люта чушка в ануса и му дали да я изяде, дали му една чаща пълна със сол и малко вода и го накарали да я изпие. Вечер го карали по шест часа с вдигнати ръце прав до стената да стои, нанасяли му удари и тримата по гърдите. Завирали му главата в тоалетната чиния. Изнасилвали го и тримата всяка вечер, а надзирателите се правели, че не чуват неговите писъци и крясъци. Перял им чорапите и му изяждали храната, която му носехме и му казвали: „Ти не знаеш какво е наркомански глад”.

Госпожо Томова, нима живеем във фалшива държава и нашите деца са мишени? Моля Ви , помогнете да бъдат осъдени неговите съкилийници и надзирателите от „Г.М. Димитров” 42, на 5-тия етеж. Единият от съкилийниците му е от Ботевград, рецидивист, другите двама са от с. Ботунец, от ромски произход.

Зад цялата история стои дознател Петко Стоянов Шопов, служител от РПУ – Пирдоп, който е от гр. Панагюрище, който със сигурност е взел подкуп от Константин Чернев от гр. София. Всичко е уредено по втория начин, да го захвърлят в „Г.М. Димитров” 42 при големите престъпници, за да го убият. Дори са се опитали да го обесят в килията.

От две седмици се намира в болницата на Централния затвор – София. На 06.06.2010г. отидохме на свиждане в болницата с неговия баща. Той ни каза, че е със счупена кост на гръдния кош и е засегнат белия дроб, и други телесни повреди има. Те му взеха здравето.

Госпожо Томова, аз съм една отчаяна майка, изплаках си сълзите и не мога да спра. Съсипаха един човешки живот. Потресена съм от това как може следствено лице да бъде бито и изнасилвано по такъв зверски начин, и надзирателите да се преструват, че не чуват неговите крясъци и писъци!

Нима синът ми е убил човек, или пък един човешки живот струва 850 лв.?

Моля Ви, помогнете на сина ми, искам справедливост!”

Министреството на правосъдието под чийто контрол за следствените арести и затворите НЕЗАБАВНО трябва да вземе отношение по случая и да направи БЕЗКОМРОМИСНА проверка!

МВР пък да си провери въпросния дознател.

Защото, това, което се случва с това момче, арестант за смешни дребни вещи, минава въображението и на психопатите. То вече е със смазана психика.

Най-страшното обаче е, че в ТАЗИ държава всяка институция се прави на ни чула, ни видяла, защото са като скачени съдове, пълни с корупция.

Afera.bg ще продължи да следи случая и ще иска персонална отговорност от министъра на правосъдието, ако и тя се направи на глухоняма.

Afera.bg / Бг Таймс