21 Юни 2010
Следователката Мария Михайлова, станала известна, след като в интервю пред бТВ разкри как съдебните власти в България защитават разкрити от нея корумпирани ченгета от 6-о РПУ в София, замесени в разпространение на наркотици, пусна във “Фейсбук” подборно описание на цялата история (виж тук). От нея става ясно, че преди няколко дни зам.-главният прокурор на Върховна касационна прокуратура Първанов наредил устно на градския прокурор Кокинов да отмени заповедите си, с които следователката се възстановява на работа и й се изплащат компенсации за минало време, както е решил окончателно Върховният съд.
Пиша ви след огромно колебание и страх за живота си, за бъдещето си, както и това на децата ми. За жалост действията на работодателите ми стигнаха до там, че не мога да затворя уста и очи дори и аз, тихо чакащата правосъдието да победи през последните 4 години…
Ще ви разкажа накратко историята си. Работех като следовател в 6-о РПУ от 1995 година, работех с любов и истинско удовлетворение, макар да съм потомствен юрист и да имах много по-примамливи финансово и в комерсиален план предложения и възможности. Бях непримирим противник на наркоразпространителите, известна с това между тях и сред колегите си. През 2003 г. попаднах по петите на работещите за Антон Милтенов „Клюна“ в 6-и район. Оказа се, че има замесени полицаи от 6-о РПУ във въпросната групичка, както и че се ползва със закрилата на СДВР, поради което за да си свърша работата аз направих нечуваната „глупост“, прескочих тези полицейски нива и отидох на среща директно с началника на сектор „Наркотици“ в НСБОП.
Разказах му всичко, до което съм се добрала, показах и документално с какво разполагам и съвместно зад гърба на упоменатите по-ниски нива на МВР започнахме разследване с използване на СРС-та. След по-малко от два месеца за жалост от СДВР ни „надушиха“ и се включиха в разследването, под предтекст че работят по същия казус и може да стане втори случай „Бели брези“ (където се избиха полицаи). Направиха всичко, за да провалят деня на реализацията ни, но въпреки това успях да докажа дейността на организирана група за разпространение на наркотици в 6-и район, да вкарам в ареста важни персони от групата.
За нещастие в СРС-та изплуваха доста действащи полицаи, които помагаха, предупреждаваха и т. н. групата за акции, дела и др. Започнаха молбите до мен да потуля изплувалата мръсотия, като мизата стигна до 50 000 лв., но отказах. Благодарение на разкритото в 6-о РПУ бяха извършени коренни промени, уволнения, премествания, реподбор и други, за да прикрият двойните игри на служителите си и успяха. От тук започна моят ад. Започна преследване професионално, провокации по време на претърсвания, измислени жалби срещу мен и смешни дисциплинарки, които не доведоха доникъде. Един ден разбрах, че съм обект на разработка от „корупцията“ на БОП, че съм включена в списъка на корумпираните следователи. Направиха пътека до мен с оферти по дела, предупредиха ме много колеги и обвиняеми, че са подлагани на натиск да ми предложат пари по дело.
Не приех сериозно ситуацията, тъй като бях сигурна в себе си и не вярвах, че ще предприемат незаконни действия. Колегите ми се поизплашиха, станах неудобна и се поотдръпнаха от мен, все пак моето преследване можеше да попречи на тяхното благосъстояние. Така продължих да работя, да си гледам децата и да работя здраво по делата, които ми бяха разпределени. (При проверка ще стане ясно, че ми бяха разпределени двойно повече дела, въпреки това при правените проверки бях с най-добри резултати). Така животът продължаваше между дома ми, 6-о ТО и Герена, където ежедневно тренираше малката ми дъщеря. Летях като луда от дома към работата, от работата към залата на детето и обратно да прибера голямата от отдалеченото й училище и се прибирах вечер като пребита, така до следващия ден, когато търчането ми на самотна, работеща майка продължаваше.
До една петъчна вечер на 03.02.2006 г. Когато подбрах децата и се прибрахме у дома. На площадката пред входната ми врата, както бях по халат и пантофи, бях нападната и пребита от лице без отличителни знаци, за което разбрах, че е полицай, чак след като свърши с явно удоволствие поставената му задача. Беше извършена показна акция с автоматите, качулките и т.н. и бях обвинена в разпространение и употреба на наркотици от служители на НСБОП, но не отдел „Наркотици“, както би било редно и резонно, а от отдел “Корупция“. Един от „посветените“ не се сдържа и ме уведоми на ушенце защо е така, защото много съм знаела, много съм била велика и пари не съм искала, но сега съм щяла да видя с кого се заигравам. За жалост видях…
Не зная защо намесиха дечицата ми, разбиха им психиката, накараха ги да чувстват вина за това, което ме сполетя. Нямаше претърсване в дома ми, както каза въпросният „посветен“, те си носеха това, което им трябва, макар да изгубиха едната от дозичките, като я търсиха час и половина и се наложи да продължат без нея, да преправят готовите обвинения. Не зная също защо не навряха тези дозички в моя халат, а ги навряха в джобчето на панталона на малкото ми, тогава 10-годишно момиченце, като го тормозиха повече от час затворено в стаята с една червенокоса чума да каже, че топченцата са на майка й. Все се ядосвам, че детето ми е инатливо и прекалено свободолюбиво, но точно тези качества не им позволиха да я сломят.Това й коства много, първата нощ дори се напишка детето, не спираше да повтаря „мамо прости ми“, да се чувства виновно за моето положение и състояние.
Няма смисъл да пояснявам, че това остави огромни дири в крехката й душа и в развитието й. Голямата ми дъщеря, която беше непълнолетна тогава, я заплашваха, че е наказателно отговорна и може нещо да се намери и в нея, блъскаха я, обиждаха я пред мен и пред поемните лица, които останаха ужасени и възмутени. Няма да ви изненадам като споделя, че тя мрази полицаите, като види такъв изпитва дива ярост и ненавист, съпроводени със страх да не й навредят. Все пак я дебнаха месеци след случая и дори се наложи да сменим училището, тъй като се страхуваше да излиза сама, да ме оставя сама и т.н. Успехът й рязко спадна, не можеше да се съсредоточи и да учи, все пак на плещите й се стовариха непосилни за възрастта и психиката й проблеми, вместо злободневните пубертетски неволи.
Да не разтакавам с ужасните години, които преживяхме, здравословните проблеми, това че дори къдравата ми по рождение коса се изправи изцяло, това че през тези 4 години останах с две деца без стотинка доход, защото спрямо мен беше взета дисциплинарна мярка „временно отстранена от длъжност“.
Много обидно беше това, че на първото заседание ме чакаше тълпа от журналисти, тв гърмеше от сутринта как тръгва делото срещу наркоманката следователка и т.н. В момента, в който експертите защитиха шесторните си експертизи, с които доказаха, че не съм наркоманка, интересът към мен секна мигом. Защо никой не се запита щом не съм зависима, защо беше всичко това, откъде са тези три дозички и купищата въпроси, които изплуват? Забравиха ме медиите, но враговете ми не. Това, че делото тръгна в нежелана за тях посока, ги амбицира и това доведе очакваните събития след себе си. От касата в кабинета ми, който беше превърнат в склад и зееше по цял ден, изчезнаха веществени доказателства - пари, при това само тези, които бяха описани по номера. Макар да се доказа, че моят ключ от касата не е оригинален, макар екс заместник-министърът на правосъдието Бонгалов да заяви, че оригиналът е в деловодството, бях осъдена по това дело, като множеството доказателства за моята невинност не бяха приети, нито едно от тях.
Преди осъдителната присъда и преди оправдателната за наркотиците срещу мен образуваха още едно наказателно дело, пак за веществени, прикрепени към него, при това година и половина след като съм била отстранена и след като е минало през две колежки и през прокуратурата, но обвинението е срещу мен естествено и не бих се учудила да бъда осъдена и по него. Образуваха и данъчно разследване срещу мен за авоари в чужбина, участия в задгранични дружества и т.н. глупости, при положение че продадох жилището, си за да изплатя натрупалите се през периода неплатени сметки, че още дължа на ДСК части от теглен кредит, който е съдебен и новият ми апартамент е под възбрана. Не само че тези дела не им стигнаха, но миналото лято се опитаха да ми припишат липсата на 19 чугунени радиатори и делото за тях. Извадих късмет, че проверих кога ми е възложено и се оказа, че съм била по майчинство тогава. Веднага намериха делото на бюрото на прокурор при СГП, непипнато близо 10 години, но никой не ми се извини за обидите и заплахите, които ми отправиха и ужаса, че ме чака ново дело за нещо, което не съм извършила.
Като финал бях оправдана на всички инстанции по първото дело с наркотиците, по което бях отстранена от длъжност. Според Закона за съдебната власт трябва да бъда веднага възстановена в длъжност и да ми бъдат изплатени всички пропуснати за периода заплати. Затова подадох молба до Висшия съдебен съвет за възстановяване, в която поисках след това да бъда освободена от длъжност, тъй като бях сигурна че ще ме осъдят по делото с веществените, освен това се страхувам да работя вече като следовател. Осъдителната присъда излезе след оправдателната и съответно бях възстановена и освободена в два поредни дни, което ще рече, че трябва да ми бъдат изплатени въпросните трудови възнаграждения за периода. Независимо че след това съм осъдена да не заемам длъжност като магистрат за три години, това няма значение в случая, тъй като злите гении, които ми причиниха всичко това не са много компетентни като юристи и пропуснаха да вземат спрямо мен дисциплинарна мярка при образуването на второто дело.
Въпреки че законът е на моя страна, градският прокурор Кокинов ме извика и ме уведоми, че ще обжалва. Попитах на какво основание и той каза, че ще обжалва само периода от май, когато съм оправдана и пуснах молбата до септември, когато ВСС гласува възстановяването и освобождаването ми, тъй като в този период вече имам осъдителна присъда и не мога да заемам длъжността. Това е така, за тези месеци от края на май до септември не желая да ми се изплаща нищо, но Кокинов обжалва изцяло изплащането на полагащото ми се по закон.
Върховният административен съд се произнесе по казуса в моя полза на всички възможни нива, като на 17 май 2010 г. излезе окончателното им решение, което е с печатите на републиката и пише, че е окончателно и не подлежи на протест. Реших, че най-после ужасът свърши, особено след като бях извикана в счетоводството на СГП и подписах издадените заповеди от прокурор Кокинов за встъпване в длъжност, за освобождаване и заповедите да ми бъдат изплатени пропуснатите за периода заплати, обезщетението за напускане и отпуските, които не съм ползвала. За първа седмица от четири години насам спах, за първа седмица не получих пристъпи на паника, безпокойство и др., които ме съпътстват през тези години поради разклатеното ми физическо и психическо здраве от преследването срещу мен. Казаха ми да очаквам обаждане тази седмица за превода на парите.
Обаждане получих, но се оказа че не за превода, извикаха ме да подпиша нова заповед от прокурор Кокинов, в която той отменя всички издадени от него заповеди от 1 юни 2010 г., по-точно отменя възстановяването ми, освобождаването ми и заповедта за изплащането на полагащите ми се парични средства. Заповедта му се основава на устно нареждане от зам.-главния прокурор при Върховна касационна прокуратура г-н Първанов, на основание внесен протест от Върховна административна прокуратура до Върховен административен съд. Протест до съда, който произнесе своето окончателно решение, което не подлежи на протест и обжалване. Питам се „кое“ накара г-н Първанов да нареди устно на градски прокурор Кокинов да отмени заповедите си, влезли в законова сила преди 10 дена? Коя вратичка в закона позволи да бъде внесен протест срещу решение, на което пише, че е окончателно и не подлежи на протест и това е скрепено с печат на който е гербът на Републиката?
Отвратена съм от съдебната ни система и от беззаконията, които преживях на гърба си. Убедих се, че мълчанието ми и кроткото уповаване на закона е грешка, от която се възползват хора, за които все още съм някакъв вид пречка или просто не са преживели неприязънта към мен и правят всичко възможно да съсипят окончателно живота ми и да ме лишат от законово полагащите ми се парични възнаграждения. Преминах през същински ад, аз и децата ми, бях дебната, заплашвана, опитваха да ме газят с кола пред децата, сега са на път да ми отнемат и последното, което ми се полага по закон, което заслужавам като възмездие за всичко, което ми причиниха за това, че обичах и си вършех работата съвестно.
Възмездие за лишенията, през които преминахме в името на справедливостта и чистото ми име. Сега вече не искам нито чисто име, нито справедливост, тъй като такава няма. Понесох цялата абсурдна мръсотия на новото ни време на гърба си, поради което смятам да се боря за парите, които ми се полагат по закон, ако ми бъдат незаконно отнети. Лошото е, че да се боря за тях без пари ще ми е доста трудно, но не смятам да оставя злите гении да победят.
Със съкращения. Виж целия текст в групата във “Фейсбук” Справедливост за следовател Мария Михайлова
Няма коментари:
Публикуване на коментар